Всичко за Ивайловград

Съдържание

Днес отново е време да вземем удобни обувки, да заредим фотоапаратите и да потегляме. Дойдоха любимите съботно-неделни дни, за да се отправим нанякъде и да опознаем Родината ни, с всичките й красоти, мистика и история. Затова, без миг да губим повече, тръгваме към Ивайловград.

Къде се намира намира Ивайловград

Ивайловград се намира в крайните дялове на Източните Родопи, по поречието на река Арда и притоците й Бяла и Луда река. Ивайловград е административен център и е от област Хасково.

Как се стига до Ивайловград

За да стигнете до град Ивайловград и начална точка град София, то се движите по АМ Тракия. След като сте в град Пловдив, поемате по околовръстното за село Войводиново, Оризово и град Димитровград. Пътят е двулентов, в добро състояние, но имайте предвид, че е доста натоварен. Следва град Харманли, Любимец, село Малко градище и сте в Ивайловград.

• Ако идвате от град Пловдив, движението е същото: по околовръстното към село Войводиново, Димитровград и така до Ивайловград.
• Ако идвате от посока морската ни столица Варна първата ви точка е град Провадия. Пътят отново е двулентов, като на места има кръпки и дупки, така че карайте със съобразена скорост. След това се отправяте към Айтос, Карнобат и търсите табела за Димитровград, Харманли и Ивайловград.
• Ако идвате от град Бургас, то поемате към квартал Меден Рудник. Оттам по двулентовия път към село Средец, Елхово и Тополовград. След него търсите табела за Любимец и Ивайловград.

Географски особености на Ивайловград

Град Ивайловград се намира в близост до границата с Гърция, в Източните Родопите. Релефът е ниско планински и леко хълмист. Ивайловград се простира по средното течение на р. Арда и нейните притоци Бяла и Луда река. Няма как и да не се отбележи, че гръцката граница е само на 4 км разстояние.

Почвите изобилстват от ценни находища на скално-облицовъчни и инертни материали – гнайс, мрамор, туфи, варовик.
Другото, което оказва голямо значение, е мекият климат, който благоприятства за отглеждане на различни сортове вина.

Описание на границите

• на изток е Гърция
• на юг отново е съседна Гърция
• на север и запад са община Любимец, Крумовград, Маджарово

Водоеми и реки в близост

• язовир Ивайловград се намира в близост до град Ивайловград и е с площ 15 квадратни километра. Тих, спокоен и разположен по долното течение на река Арда. Тук е изграден и третият последен ВЕЦ от водноелектрическата централа “Арда”
• река Арда е приток на река Марица. Извира от Ардин връх, Родопите, прекосява Централните и Западните Родопи до Ивайловград и продължава към Гърция. Тя е с дължина 290 км.

Времето и климата в Ивайловград

Ивайловград се намира на юг, в близост до границата с Гърция. Това определя и климата. Той е преходно-средиземноморски. Климатът е мек, повече от колкото на други места в Източните Родопи.

Зимата е мека, без да има обилни снеговалежи, а лятото е горещо.

Есента е като топла пролет, без силни ветрове или дъждове. Всичко това го прави прекрасно място за живот ,с полъх на морето от съседна Гърция.

Забележителности в Ивайловград

Вече сме направили първите си крачки в град Ивайловград, който изобилства от забележителности, затова нека видим какво можем да разгледаме:

Мутафчиевата къща

Намира се старата част на града. Тя е паметник на културата и е съхранена в автентичен вид, типичен за тамошната родопска архитектура. Първо препоръчваме да минете оттам, защото вътре се помещава и Туристическия информационен център.

Исторически музей, Ивайловград

Намира се в централната част на град Ивайловград. Той отваря врати през 2009 година и има три изложби: Археология, История на града и района преди Освобождението и История след 1878 година.

Можете при посещението си да видите географска и историческа карта на България от 1913 година, оръдия от Руско-турската Освободителна война, тракийска колесница, керамични изделия и други предмети от бита.

Ивайловградски манастир Свети Константин и Елена

Намира се на 1 км от центъра на град Ивайловград. Манастирът се смята, че датира още от 13-ти век, но неговата история все още не е напълно изяснен.

Известен е като Ивайловградски манастир или Лъджански манастир. Днес той отваря врати само на големите християнски празници, а на 8-ми септември има курбан, тържествена литургия и събор с нощно бдение за всички вярващи.

Паскалева къща

Къщата е доказателство за бубарска къща, каквато е била построена в края на XIXв. Обявена за архитектурен паметник на културата. Основата на къщата е от камък, с кирпич, а първият й етаж в миналото е бил със стопански функции, следват два етажа за живеене, а бубарския салон- за отглеждане на буби и посрещане на гости извън активния сезон.

Днес се помещава вътре в нея етнографска сбирка, която ни запознава с битието и поминакът на ивайловградчани през Възраждането.

Църква Свети пророк Илия

Построена е през 1872 година и е паметник на културата. Тя е един от символите на града. Като конструкция е трикорабна едноабсидна базилика с монументален интериор и богата декоративна украса. Иконите от иконостаса са дарения от миряни и еснафи от околността с множество надписи на гръцки език.

Вила Армира

Намира се на 4,8 км от центъра на град Ивайловград. Обявена е за архитектурен паметник. Това, което впечатлява е, че самата вила е цял римски комплекс от жилищни сгради. Смята се, че в миналото, там са живели знатни семейства.

При направени проучвания са намерени части от парапети, облицовки от мрамор, предмети от бита, керамични съдове и накити.

Атеренски мост

Намира се на 6,8 км от Ивайловград. Той е известен като мост Армира. Мостът е късносредновековен и направен от камък. Издига се над река Армира, заобиколен от красивата природа на Източните Родопи и можете да си направите разходка пеш по него.

Построен е през XVI век на римския път към Беломорието.

Крепост Лютица

Крепостта се намира на 5 км от град Ивайловград. Смята се, че там се е издигал средновековен град Лютица и крепостта е била част от него. Тя е датирала в периода IX-XVIII век. При направени археологически разкопки са намерите предмети от бита, монети, керамика, накити и други.

Разходката до нея е истинско удоволствие и наслада, която ни пренася в миналото.

Крепост Балък дере

Намира се на 17 км от град Ивайловград между селата Хухла и Славеево. Смята се, че е построена през IV-ти век. При разкопки са открити различни предмети, свързани с живота и битието на местното население. Днес можете да видите част от руините й и да чуете историята й.

Местност Дупките

Намира се до село Свирачи, на 6,6 км от Ивайловград. Това е от местата, които са непознати или онези кътчета, които ще ви омаят. Представлява голяма скала, на която ако се загледате, ще видите много дупки, над 15 броя като коридори.

Интересното е, че най-плитките са дълбоки около половин метър, а най-дълбоките са над 10 метра. Има дупка, в която е била поставяна в миналото картечница, а също и изградена крепостна стена. Днес не могат да се видят в автентичен вид, а само останки. Смята се, че там е имало изградено древно светилище.

Голямата могила

Намира се на 1 км от вила Армира. Тя е била семейна гробница на първото семейство, което заживяла във вилата. Самата могила е една от най-високите точки в региона. Изградена е с каменна конструкция и е обявена за паметник, част от българското културно-исторически наследство.

Белополянския водопад

Намира се до село Белополяне, на 10 км от Ивайловград. Пътеката до него не е маркирана, навсякъде борова гора и затова понякога е трудно откриваем. Това е красив водопад, с малък пад на водата, на която сякаш рисува картина: тиха, спокойна и идилична.

Защитена местност меандрите на Бяла река

Това е най-отдалечената забележителност, на около 29 км, но пък си заслужава гледката. Намира се между селата Меден бук и Железария, там където е долината на Бяла река, тихо протичаща и правеща си път.

В местността дом са намерили редица видове, защитени от Червената книга като черен щъркел, черен лешояд, каспийска блатна костенурка, орел змияр, малък орел и видра.

Хотели и места за почивка в Ивайловград

Нека видим и къде можем да отседнем в Ивайловград:

Препоръчвани места за настаняване

• хотел Армира се намира на 200 метра от центъра на град Ивайловград, на тиха и спокойна уличка. Стаите са удобни и комфортни, с телевизор с кабелна телевизия и собствен санитарен възел. Допълнително гостите могат да използват безплатно фитнес залата, но и да опитат местни специалитети в ресторанта.
• Семеен хотел “Свети Константин и Елена” е малък, но уютен хотел в Ивайловград. Стаите са светли, просторни и удобни. Всички са със собствен санитарен възел, телевизор с кабелна телевизия и бюро. Разполага с ресторант със закрита и открита част, така че да се насладите на вкусни български блюда. Допълнително удобство е безплатният паркинг на място за гостите на хотела.
• Балабановата къща не е изискано или лъскаво място за настаняване, но пък е чисто, просторно и слънчево. Можете да си починете, заредите с енергия и да продължите разходката из околността. Всяка стая е със самостоятелен санитарен възел, а гостите могат да ползват барбекю, кът за сядане в близост, както и обща кухня да си приготвят храна. Допълнително удобство е, че ако желаете да се разходите до съседна Гърция, то границата е само на 4 км.
• Еко дом “Дарина” се намира на 1 км от центъра на град Ивайловград. Разполага с леглова база от 7 места, разпределени в две двойни стаи и една тройна. Гостите могат да ползват обща кухня, обща баня, тераса, вътрешен двор, съоръжения за барбекю, Wi-Fi Интернет и частен паркинг. Домашните любимци са също добре дошли.
• хотел Тракия се намира в крайната западна част на Ивайловград. Разполага с леглова база от 44 места, разпределени в 14 двойни стаи, 3 тройни стаи, 2 студиа и 1 двойна стая. Гостите могат да ползват безплатен паркинг, фитнес зала, както и да закусват, обядват и вечерят в ресторанта. Отделно под стаите за настаняване, има супермаркет, ако желаете да си закупите продукт от необходимост.

Препоръчвани места за хранене

• Ресторант “Луксор” е един от най-големите ресторанти в града. Обстановката е стилна и изискана. Предлага се всякакъв вид кухня. Има открита и закрита част и е подходящо място за провеждане на бизнес срещи, ергенски партита или сватби.
• Снек бар “Хасиенда” е мястото, което ще посетите и ще се влюбите. Дървен интериор, топла обстановка, вкусна храна и веселба до зори, която е гарантирана. Подходящо място за големи компании, а допълнителен бонус е да седнете през летните жеги в красивата градина.
• Marble land е другото място, което препоръчваме да посетите. Това е винарска изби, чийто вкусове заради аромата на виното, ще останат дълго в съзнанието ви и ще галят сетивата ви. Там ви посреща собственика, Яматлиев, а вие ще се пренесете назад към историята на виното.
• Chocolatta Bar & Dinner е приятно място, на което да хапнете. Предлагат се салати, брънч, но и сладки изкушения. Направени са с любов и много сладост. Но може да опитате и бургери или пица, защо пък не. На кулинарното си пътешествие, всеки може да се пренесе с храна, която поръча, където пожелае.
• Ресторант Тракия и ресторант “Свети Константин и Елена” са ресторанти към хотелите Тракия и Константин и Елена, но освен за гостите на хотела, дори да сте отседнали някъде другаде, може да седнете и се насладите на техните специалитети, както и на гозби от местната кухня.

Население и традиции в Ивайловград

Населението в град Ивайловград към 15 декември 2021 година е 3218 души. Като религия, по-голяма част изповядва християнството, свидетелство за което са църквите в града и околността и по-малък процент са мюсюлмани.

Интересни обичаи в района на Ивайловград

• Кукеровден е един от обичаите, типични за Ивайловград и по-точно за квартал Лъджа. Той се чества от 1914 година като и малки и големи се връщат у дома. Кукерите са с различни маски, тропат с чанове и посещават всички къщи. Накрая се събират на площада, за да се изгони злото. Провежда се в края на зимата, за да се приветства пролетта.
• Ден на лозаря и винаря е и денят на Ивайловград. Чества се на 14-ти февруари. Така се почита лозата, но и се връща назад към миналото и славните моменти. Празник, който се чества с песни, танци и хубаво ароматно вино.
• Лазаровден се чества 8 дни преди Великден. На този ритуал, момичета са красиви, нагиздени, а момците им искат ръката. Красивите дами, облечени като булки, обикалят от къща на къща и пеят. Смята се, че ако някоя от тях не взема участие в ритуала, няма да се задоми.

Кулинарни традиции и популярни ястия

• домашна юфка се готви не само в различни дялове на Родопите, но и на България. Характерно за Ивайловград е, че юфката се приготвя от прясно мляко, грис, яйца, сол и брашно.
• сусамки са типични за района на област Хасково тип солени изкушения. Ключовото е, че за направата им се използва произвеждан в района сусам, захар, оцет и олио.
• люта каша се приготвя от праз лук, брашно, люти чушки и зелев сок.
• пълнени чушки с царевица се приготвя от сушени червени пиперки, пълнени със смес от царевица и местни подправки.
• чевермето също е задължително за района на град Ивайловград. Нужно е овче или козе месо, което се обработва на жар в предварително загрята пещ.
• голник е вид баница, която се приготвя със спанак/лапад/коприва/киселец), лук, брашно, ориз, сирене, яйца и местни подправки.

Исторически сведения за Ивайловград

Ранна история на Ивайловград

Първи сведения за Ивайловград и околността са през Средновековието. Смята се, че тогава се е издигала крепост Лютица. Всъщност това е мястото, където днес се намира квартал Лъджа. За нея информация се научава от епархийските списъци на от времето на император Лъв VI (886 – 912) и патриарх Николай Мистик или периода от 9-ти и 10-ти век. Император Йоан VI Кантакузин през 1343- 1344 година достига до Лютица с войските си. Тогава той описва Лютица в мемоарите си.

Ивайловград по време на Османското владичество

През 1362 година османските войски нахлуват в Източните Родопи и тогова градът е разрушен, а по-късно те го прекръстват на Ортаккьой. Това означава Средно село или Село по средата. Въпреки това за този период няма много данни, единствено, че селището е било малко и незначително. През 19-ти век започват междуособиците в Османската империя и кърджалийското движение се заражда. Тогава започва масово изселване на българите от този район към Мала Азия.

Ивайловград и Освобождението

Идва дългоочакваното спасение и периода на Руско-турската освободителна война. Тогава масово българите от Беломорието, Мала Азия и Родопската област, да се концентират към този район. Така те връщат надеждата си за ново начало и се връщат към корените си. Въпреки това с Берлинския договор Ивайловград и района около него, все още остават под османска власт.

Ивайловград по време на Балканските войни

През 1912 година, по време на Балканската война, Източните Родопи попадат в оперативния периметър на Отделната сборна конна бригада под командването на генерал-майор Александър Танев.

През 1913 година е образувано Гюмюрджийско автономно управление и на 29-ти юни те пристигат в Ивайловград, начело с Хафъс Сали. Българското население там е оставено на произвола, а на земите започват да се разпореждат башибозуци, дезертьори от османската армия, гръцки и албански шовинисти. Начело им е Иляз бей, който създава и регионална автономна милиция. Сформирани са пехотни и кавалерийски чети с главатари.

Разорените тракийски българи

В периода септември-октомври 1913 година башибозуците от автономните области, нападат и разоряват селата Камилски дол, Сив кладенец, Покрован, Хухла, Горно Луково, Горноселци, Гугутка, Попско и Драбишна, а 335 души – мъже, жени, деца и старци биват избити.
Читалища, църкви, параклиси, училища са сринати до основи и местното население и духовно и психически притиснато, унищожено и загубило вяра, но искрата на надеждата я има.

Появяват се XXVII пехотен полк и четите на прославените тракийски войводи Димитър Маджаров и Руси Славов. Така постепенно мирния живот и хармонията се връщат и институциите една по една се възстановяват и изграждат на ново.

Ивайловград след Балканските войни

Тогава градът още носи османското си име Ортакьой, но е под гръцка власт. Въпреки това населението е смесено: християни и мюсюлмани. За да сломят българите, турци и гърци се обединяват в силите си. Въпреки това градът остава под български контрол и гърците бягат, изплашени да не последва отмъщение.

Идва краят на войните и Беломорска и Източна Тракия са предадени на Гърция и Турция. Затова много българи напускат родните си места и се отправят към България, а обезлюденият Ортакьой става дом на български бежанци от Беломорска Тракия, Одринско, завърналите се от Мала Азия и българи от Македония.

Тежък период за района на града е март 1923 година. Тогава река Арда приижда и околността е залята. Минават се години, докато се върне към нормалния живот, такъв, какъвто е днес.

На 14 август 1934 година градът е прекръстен на Ивайловград и започва да пише новата си история.

Полезни връзки и институции в Ивайловград

Винаги, когато отиваме в даден град, е добре да знаем адресите и телефоните на някои от най-важните институции

Обобщение и препоръки за Ивайловград

С мирис на Беломорието, но с красотата на Родопите, с усмивка на лице и опознали традициите и бита, ние напускаме Ивайловград. Отдалечено кътче, почти на края на картата на България, което въпреки трудностите в миналото и опитите за разгром, не е загубило вярата си и с бързи стъпки се устремява към модерното и новото. Прекрасен град, който ще ни поднесе изненади и времето, прекарано там, ще мине неусетно.