Съдържание
Днес отново ще се впуснем в пътешествие, но не изпълнено с адреналин, а точно обратното- такова със светлината и силата на вярата, с борбата за съхранението й и съществуването до наши дни. Отправяме се към Баткунския манастир “Свети Свети Петър и Павел”, не толкова популярно място, но носещо онази неподправена силна енергия на чистата святост.
Местоположение на Баткунски манастир
Баткунският манастир се намира в северните склонове на рида Каркадия, в Западните Родопи. Разположен е до село Паталеница. Град Пазарджик е на разстояние от 12 км от манастира.
Как се стига до Баткунски манастир
Вариантите да стигнете до село Баткун са няколко:
Aко идвате от посока София, карате по АМ Тракия и на около 10 км преди табелата за град Пазарджик, можете да свиете и поемете по отбивката в дясно на вас към посока Варвара. Пътят е двулентов и след Варвара, преминавате през Ветрен дол и село Паталеница. Малко преди да влезнете в селото, поемате по отклонението от пътя в дясно и карате около 1 км. Пътят е тесен, на места е доста разбит, затова карайте внимателно. Пред вас от ляво ще се появи и Баткунския манастир.
Другият вариант, независимо дали идвате от посока Пловдив или София е да минете през град Пазарджик, село Мокрище, влизате и преминавате през село Паталеница и когато вече напускате пределите му, да търсите отбивката за манастира.
Основни отправни точки до Баткунски манастир
Нека видим и какво е разстоянието до Баткунския манастир от някои от най-големите ни градове и колко време би ни отдело с кола да стигнем до него:
- от София са 116 км и 1 час и 45 минути
- от Пловдив са 54,2 км и приблизително 1 час
- от Варна са 421 км и почти 5 часа
- от Бургас са 305 км и почти 4 часа
- от Русе са 367 км и 4 часа и 40 минути
- от Видин са 335 км и 4 часа и 30 минути
Достъп до Баткунски манастир
Баткунският манастир, подобно на всички свети места, няма входни такси. Мястото е със свободен достъп, така че желаете ли, може да го посетите по всяко време. Но имайте предвид, при посещение на света обител, трябва облеклото да е съобразено, да не е прекалено къса роклята или по
Работно време
Няма конкретно посочено работно време, но ако искате да сте сигурни, дали манастирът е отворен, можете да попитате на телефон: 035 163 141.
История на Баткунския манастир
Баткунският манастир е бил построен през ХІ-ХІІ век. Доказателство за това е съхраняваната в църквата “Свети Димитър” в село Паленица плоча с надпис на гръцки език, който посочва именно този период за начало на строителството на манастира.
Време разделно за Баткунския манастир
В периода от основаването си до до ХІV век е бил важен духовен център и разцвет. Но идва периода на истинското “ Време разделно” и помохамеданчването на българите. Именно тогава манастирът, който е бил тясна защита и опора, е бил разрушен през 1657 година заедно с редица храмове между Костенец и Асеновград.
Възстановяване и второ разрушаване
Следва период, в който светата обител се съвзема и започва нейното бавно възстановяване. Но идва 1774 година и поредното нападение от кърджалиите. Тогава манастирската обител отново е срината до основи. Свидетел на всичко това е старото клепнало, сякаш уморено от товара на миналото дърво и мраморна плоча на манастирската стена от периода до 1781 година.
Днес тя може да се види вградена на стената на манастира. Въпреки трудностите и нападенията обаче тук е се е развивала културна и духовна дейност, а също било изградено и килийно училище.
Баткунският манастир преди Априлското въстание
Тогава той е възстановен от местните и с взаимни средства и усилия, но в далеч по-малък вид. Имал е само една каменна църква и красив двор. Такъв съществува и до наши дни.
Баткунският манастир след Освобождението
Тогава той е играел важна роля, зашото е давал убежище на хайдутите, както и на редица войводи, сред които Тодор Банчев,Бейко Гощанов и други. Те били посрещани тогава в светата обител от йеромонах Герасим. През 1872 година през манастирската обител е минал Васил Левски, който основава там таен революционен комитет, който включвал представители от селата Паталеница, Баткун, Црънча, днескашно Ветренско и Мокрище. Има данни и че дори самият управител на Пазарджико Али бей е посещавал манастира и го уважавал, защото там намерил изцеление за болестите си.
Баткунският манастир по време на комунистическия режим
За разлика от неговата важна и ключова роля на духовен център и закрила, по време на комунистическия режим у нас, той се превръща за дълъг период от време в клиника за душевно болни.
Описание на Баткунския манастир
Когато минете през портата на манастирската обител, в двора ще видите каменна църква, жилищни и стопански постройки. Жилищните постройки се използват от монасите. Към тях има и Църковно-земеделско стопанство.
Църквата на манастира е еднокорабна, едноабсидна и безкуполна. Облицована е с бигор. Размерите й са дължина – 12 метра и ширина - 6 метра. В близост до западната фасада се намира и камбанарията. Към църквата има и голямо предверие, където се съхраняват икони като тази на „Апостолски събор”, „Св. Георги на кон”, и „Св. Харалампий.
Иконостасът на Баткунския манастир
Той представлява истински шедьовър за епохата на Възраждането. Той е с дърворезба. Смята се, че е направен през 1809 година. Иконите са дело на Христо Димитров, основател на Самоковската школа.
Там е работил и възрожденският зограф Станислав Доспевски около 1867 година. Негово дело са четири големи икони: на Света Богородица, на Иисус Христос, на Свети свети Козма и Дамян и неръкотворния образ на Господ Исус Христос. Изрисувал също и два портрета: на игумена и йеромонах Герасим и един на сестра му – баба Лула. Тези два портрета представляват ценни образци на българската възрожденска живопис.Зографът украсил със стенописи и стаята, в която пребивавал и тези стенописи съществуват и до днес.
Старата лоза на манастирската обител
В Баткунският манастир близо 30 години е живял игуменът, Архимандрит Василий. Той разказва, че много лозари са идвали и правили различни изследвания и са стигнали до извода, че лозата е на над 500 години. Това я прави най-старата на Балканския полуостров. Стъблото й е било дебело осоло 1,10 метра, а короната покривала почти целия двор.
Лозата раждала само черно грозде с твърди зърна, което е било подходящо за направата на вино. За съжаление днес размерите са значително намалели. Причината за това е силна буря през 1978 година. Но лозата, дори да не е в миналия си блясък, все още е там с величието си.
Интересни факти за Баткунски манастир
Какво още не знаем за Баткунския манастир:
- Той се намира на 3 км от село Баткун, което понастоящем е слято в едно със село Паталеница. Именно оттам идва и името на манастира
- Манастирът е паметник на културата
- В близост до него могат да се видят останки от древния град Баткунион
- Смята се, че Баткунският манастир е бил построен върху основите на стар езически храм
- В района около Баткунския манастир са направени разкопки и са намерени стари римски монети
- Старата лоза на Баткунския манастир е обявена за природна забележителност
- Днес Баткунския манастир е постоянно действащ, мъжки
- В манастира живеят днес йеромонах Йоаким и Константийският епископ Яков, който е и игумен на манастира
- Празникът на Баткунския манастир е на 29-ти юни, когато се чества паметта на светите апостоли Петър и Павел.
Забележителности около Баткунски манастир
Вече сме минали прага на Баткунския манастир и сме го разгледали, но ето какво още можем да разгледаме в района:
Баткунска крепост
Тя носи същото име като този на манастира и причината за това е селото Баткун, обединено с Паталеница. Намира се в северозападния край на Паталеница.
В миналото е изпълнявала важни функции като тук е проведена и битката между българската войска, начело с Иванко и византийците, начело с Михаил Камица. Победата е за Иванко и войските му, а византийският пълководец е пленен .
Днес могат да се видят останки от нея. Намира се на 1,9 км от Баткунския манастир.
Гарванов камък- тракийско светилище
Тракийското светилище се намира на 13 км от Баткунския манастир, издигащ се под ридовете на Елин връх. Мястото е труднодостъпно, по малки пътечки сред горите.
Представлява отвесни скали, от които се открива гледка към Милеви скали, Баташки снежник, Велинград, язовир Батак и под нас е точно крепостта Цепина. Точно заради весоко му местоположение, се нарича и Гарванов камък, защото само гарваните можели да стигнат там и затова траките са го избрали като място за свое светилище.
Светилище на Асклепий Земидренски
То се намира между село Паталеница и Ветрен дол, недалеч от Баткунския манастир. Представлявало е квадратна зала, направена от камък, а отвътре цялата с дърво. В залата се е намирал свещен извор, известен като светилището на Асклепий.
За съжаление, светилището е опожарено и днес могат да се видят само останки от него. Въпреки това е магично и различно и носи своята история.
Крепост Цепина
Крепост Цепина се намира в близост до село Дорково, на 39 км от Баткунския манастир. Тя се издига на 1136 метра надморска височина и е една от най-внушителните на нашата територия. Тя е била седалище на деспот Алексий Слав, а по-късно и негова престолнина.
Беловска базилика
Намира се на 22 км от Баткунския манастир. За да стигнете до нея се отправяте към град Белово и село Голямо Белово. Смята се, че там е бил средновековния град Левке, който по-късно е изчезнал.
Днес могат да се видят запазени от базиликата част от крепостните стени, зидове и огради, както и резевоарът на крепостта, който е изцяло непокътнат. Там са открити и множество предмети от бита, които доказват наличието на град там и начина на живот на населението му.
Крепост Бона мансио
Намира се на 25,7 км от Баткунския манастир и на 5 км от Ветрен, област Пазарджик. Тя е била издигната върху древно тракийско светилище, а по-късно превърната в пътна станция и прекръстена Асар. Става и отделно административно селище, което помага осъществяване на търговията и пазене на данни за извършените сделки.
Къща музей на Станислав Доспевски - Пазарджик
Къщата е в типичната архитектура за периода на Възраждането, а някои от стенописите са дело на самия Доспевски. Там също се провеждали срещите на вътрешния революционен комитет и на първото женско дружество “Просвета”. Днес къщата на Доспевски е сред 100-те национални туристически обекти.
Къщата на Константин Величков - Пазарджик
Това е още едно място, на което да преклоним глава и да благодарим за революционерите, които сме имали и борбата, която са водили, за да имаме свободата днес. Това е родната му къща и е обявена за архитектурен и исторически паметник. Може да се види двора, както и самата къща отвътре и начина, по който Величков е живял.
Самата къща е музей, затова ако искате да научите повече за житието и битието, може да заявите беседа от уредника на музея.
Старата часовникова кула
Тя се намира на площад “Съединение” в град Пазарджик. Построена е по време на османското нашествие, когато градът е носил името Татар. Тя е служила за градски часовник, а формата й била доста интересна: на правилна призма с основа шестоъгълник, осмоъгълник или дванадесетоъгълник, издигната върху постамент с форма на паралелепипед. В ниша бил часовникът, а отпред имало надпис в чия чест се строи.
Крепост Перистера
Тя се намира на 24,9 км от Батукнския манастир. Името й означава гълъб, както и на повечето крепости в областта. Смята се, че в миналото е имало древно светилище, а по-късно то е разрушено и построена крепостта. Крепост Перистера е имала 3 пояса крепостни стени и 6 отбранителни функции, което показва и важната й роля по отбраната на този район от Родопите.
Почивка в близост до Баткунски манастир
Нека видим и кои са най-близките места за настаняване в близост до Баткунския манастир
- Комплекс Флора се намира в село Паталеница и е само на 3 км от Баткунския манастир. Стаите са светли и просторни, със собствен санитарен възел. За удобство на гостите има открит сезонен басейн, спа център и ресторант, в който се предлагат вкусни местни и чуждестранни ястия.
- Къща Синтови е приятно място за наставяване, в което да се почувставате сякаш сте у дома си. Стаите са светли, удобни и подходящи, ако търсите непретенциозно място за настаняване. А има и кухня с всичко нужно, ако желаете да си приготвите вкусно хапване.
- Аква хотел Варвара се намира във Варвара и е луксозно място за настаняване. Гостите му могат да се поглезят в модерния спа и уелнес център, да се насладят на закуска в красивата градина, заобиколени от Западните Родопи и когато огладнеете, да опитате деликатесите в ресторанта.
- Къща за гости Радовата къща е отново от онези места, в които е топло и приятно, сякаш прекрачвате прага на родната къща. В двора има открит плувен басейн, има ресторант и барбекю, а също и напълно обзаведена кухня, така че сами да бъдете шеф- готвач.
Често задавани въпроси за Баткунски манастир
🗨️ Има ли паркинг, на който да оставим колата си?
Няма специално изграден паметник, но местоположението на манастира е такова, че спокойно може да се остави в близост автомобила отстрани на пътя, на по-широка поляна.
🗨️ Може ли да се настаним и нощуваме в манастира?
Не се предлага настаняване понастоящем.
🗨️ Къде можем да хапнем в района?
Освен в ресторанта на хотел Флора, Паталеница, ви препоръчваме да отскочите до Варвара и да посетите ресторант “Рибката”. Там са майстори на рибата, която е приготвена по изпитани рецепти, които са истинска наслада, а ако не обичате рибни деликатеси, недалеч е ресторант “Папаза”, който е в битова обстановка и народни цени. Там може да опитате местни специалитети и някои от чуждестранната кухня.
🗨️ Какви други забавления има в района?
Един от любимите атракциони на малки и големи, е намиращата се в близост конна база Вълчанови. Там можете да яздите, като получите помощ и съдействие, ако е необходимо, от опитните инструктори.
Другото място, което препоръчваме, е парк “Свобода” Пазарджик. Там има множество люлки, колички, басейн за каране на лодки от малчуганите, а най-голямата атракция е безплатния зоопарк.
Финални думи и препоръки за Баткунски манастир
Баткунският манастир е още едно свято място, което е скрито от шума и лъскавия живот на големия град. Той пази много истории, славни моменти, тайни на велики българи и войводи, преписани книги, научени деца на четмо и писмо. А спомените са живи под старата лоза, свидетел на всичко отминало и славно, завещано ни днес и повод да се гордеем, че сме българи.