Бачковски манастир Св. Богородица

Бачковски манастир Св. Богородица

Съдържание

С полъх към миналото и историята, към вярата и надеждата, такова е пътешествието ни днес, а именно се отправяме към Бачковския манастир Света Богородица. За мнозина това не просто място за молитва, а убежище, символ на доброто, на бялата лястовица, на сбъднатите мечти и съкровени желания.

>Местоположение на Бачковски манастир Света Богородица

Бачковският манастир се намира в Родопския рид, на 10 км от град Асеновград и на 1,5 км от село Бачково в долината на Чепеларска река или позната сред местните като Чая.

Как се стига до Бачковски манастир Св. Богородица

За да стигнете до Бачковския манастир, независимо от началната точка на тръгване, поемате посока град Асеновград. След излизане от града, посока Смолян, поемате по двулентовия път, който минава покрай скалите. След около 7 км неусетно, ще се озовете в китното село Бачково, чиито стари къщи са се сгушили от двете страни на пътя: покрай реката и отвъд покрай родопските ридове. Докато излезнете от селото и вече ще видите табела за Бачковския манастир.

Достъп до Бачковския манастир Света Богородица

Всеки един вярващ, който иска да се докосне до светостта на това място, може да го посети. Няма входни такси, които да се заплащат. Моля, имайте предвид, че за да посетите Бачковския манастир, независимо от сезона, трябва да се с прилично облекло, което изключва за дамите къси панталони, поли, потници, които не покриват пъпа, а за мъжката половина- къси панталони, тип плажни шорти. Нека се отнасяме с уважение към светостта на това място.

Работно време Бачковски манастир

Работното време на Бачковския манастир е всеки ден от понеделник до неделя от 7 до 19 часа

Историята на Бачковския манастир Света Богородица

Бачковският манастир е основан през далечната 1083 година от севаст и доместник на запада Григорий Бакуриани. Това става по време на царуването на византийския император Алексий І Комнин. Алексей и Григорий били добри приятели, а територията, на която се издига по-късно манастирът е била част от Византийската империя и принадлежала на Бакуриани. Приема се, че неговият брат Абасий му помогнал да изградят светата обител, макар и да починал по това време. Въпреки това оставил парични средства и имущество, които да са от полза за изграждането.

Първоначално броят на монасите и 50 и един игумен- Григорий Вански, които помагал в изграждането. В исторически план има спорове относно народността на първите монаси дали били арменци или грузинци, както и самите братя Григорий и Абасий, но със сигурност те били силно вярващи, щом положили усилия и лични средства да се изгради. Имало само един грък, който да може да помага като общува с местната администрация, иначе самия устав на Григорий Бакуриани забранява приемането на гърци в светата обител. Император Алексий дава на Бакуриани хрисовул, с което обявява манастира за независим и го освобождава от данъци.

Книжовна дейност

Още с основаването на манастира се открива и книжовна-богословска школа. Григорий Бакуриани успява да привлече някои от най-изтъкнатите умове за онова време, сред които Иоан Петрич или Петрици. Той е грузинец, ученик на Иоан Итал и на Михаил Псел. В Бачковския манастир той превежда на грузински „Начала” на Прокъл, пише съчинения против ересите. Тридесет години Петрици прекарва в Бачковския манастир. За нужните на богослужението са осигурени множество книги, икони, богослужебни одежди.

Кръстоносните походи

По време на кръстоносните походи, манастирската обител е посещавана от кръстоносци. Тогава Бачковският манастир е в добро състояние, дворът е с бели каменни плочи, с много икони и църковни принадлежности. По време на Третият кръстоносен поход, игуменът е отведен за среща с император Фридрих Барбароса, който по това време бил в Пловдив. Той подходил благосклонно към игумена и дори го надарил с множество скъпоценности.

Управлението на Иван-Александър

През 1344 година византийската императрица Анна Савойска търси помощ от Иван-Александър, за да се справи с Йоан Кантакузин. Тя му отстъпва Станимашка област. 20 години той управлява и пази Бачковския манастир, затова и в костницата може да се види негов портрет.

Бачковският манастир по време на османското нашествие

Мирният живот и спокойствието на Бачковския манастир се нарушава, когато започва и османското нашествие. Привилегиите остават в миналото и светата обител трябва да плаща данък на османската власт. През ХVІ век манастирът минава във вакъфа на султан Сюлейман І. Манастирът е често нападан и ограбван, дори е на път да се разпадне. Но монасите не се предават и богослужението не спира.

През 1393 година старата столица на България Търново пада под османска власт и патриарх Евтимий е заточен в Станимака. Той намира убежище в Бачковския манастир, където развива книжовната си дейност и намира смъртта си. Воден от желание да се докосне до един от най-добрите книжовници на времето патриарх Евтимий, Константин Костенечки посещава манастира. Но намира само учениците му Андрей и Андроник.

В периода края на ХІV век и началото на ХV век в обителта има и българи монаси, чийто брой постоянно нараства и е имало кой да приеме и продължи Евтимиевата традиция.

Нов етап за Бачковския манастир и загуба на църковна самостоятелност

Началото на ХVІІ век е нов етап за развитието на манастирската обител. Вдъхва му се нов живот под въздействие на игумените Матей и Партений.

Препостроени са храм „Успение на Пресвета Богородица”, манастирската изба, трапезария и метохът в Асеновград. През средата на този век за последен път се говори за наличието на грузински монаси в Бачковската обител. За съжаление той губи църковната си самостоятелност и става ставропигия на Цариградската патриаршия.

Игумените се назначават от Фенер и най-често са гърци. Така, в пълен контраст с идеята и желанието на Григорий Бакуриани, се увеличава гръцкото присъствие в манастира. Българските монаси обаче не остават безучастни, а напротив- оказват непрекъсната съпротива. До ХІХ век продължават тези междуособици и борби за надмощие, които се отразяват и в градовете Пловдив и Асеновград. Основава се и първото градско пловдивско българско училище „Свети свети Кирил и Методий”. По това време манастирът се разраства и вече има и втори двор. През 1836г. е построена в него третата манастирска черква – „Свети Никола”, изписана малко по-късно от Захари Зограф, както и училище, в което децата от околните села изучават гръцки език.

Бачковският манастир под ведомство на Българската екзархия

През втората половина на ХІХ век нараства напрежението между гърци и българи най-вече заради силния отпор и борбата на монасите за независимост на българската църква. В резултат на това гръцките монаси успяват да изнесат и укрият едни от най-старите копия на манастирския Устав на гръцки и грузински език, както и други ценности. Днес те се намират в библиотеката „Кораис” на остров Хиос.

На 8-ми декември 1894 година по искане на монасите, Бачковската обител минава под ведомството на Българската екзархия.

В периода от 1941 година до 1947 година в Бачково е евакуирана Пловдивската духовна семинария. През нощта на 10-ти декември 1947 година избухва голям пожар и той унищожава богата семинарска библиотека.

Бачковският манастир днес

Днес Бачковският манастир е ставропигия на Българската патриаршия и в него се покоят костите на екзарх Стефан и патриарх Кирил, както и тези на патриарх Евтимий.

В костницата се намират костите на Абасий, брат на Григорий Бакуриани.

За съжаление, неговото най-голямо желание, собствените му кости да са погребани на това свято място, така и не се осъществява. Само три години след изграждането на Бачковския манастир, Григорий Бакуриани е убит край село Белятово, на север от Пловдив, в сражение с местните павликяни. Тялото му не е намерено след боя.

Маршрут до Бачковския манастир

За да стигнете до Бачковският манастир, трябва да изкачите, било то пеш или с кола, около 500 метра по паважна настилка. Не е стръмно или опасно, а и разходката из манастирския комплекс, си заслужава леките усилия.

Описание на Бачковски манастир Св. Богородица - или защо си заслужава да го посетите

Бачковският манастир е вторият по-големина в България. Той всъщност представлява цял манастирски комплекс, чиято форма прилича на квадрат със стени 90 на 84 метра. Има два двора: северен и южен. В средата се намира основната църква “Успение на пресвета Богородица”, а до него долепената църква “Свети Архангели”.

Църквата “Успение на пресвета Богородица”

Построена е през 1604 година върху изградената от Григорий Бакуриани църква. През ХVІІ век именно е получено разрешение от османското правителство да се построи такъв голям и величествен храм. Размерите са: 24,5 на14,5. Изградена от бели дялани каменни блокчета с интересни надпрозоречни декоративни дъги от редуващи се камъни и тухли и богато украсен куполен барабан. Църквата изумява със спокойствието на обемите си.

Запазен е и един от най-старите иконостаси в България от ХVІІ век. Основният стенопис е от 1850г. от одринския майстор Моско Велев и пресъздава традиции от периода на българското Възраждане. Могат да се видят и различни образи на светци и мъченици, кончината и величието им, а най-интересни са стенописите от неизвестен майстор, който очертава с финес лицата и фигурите и отразяващ дълбочината на душата им, само чрез добре очертаните очи. А кулминацията е изобразеният Христос на купола.

Най-величественото място обаче остава олтара и мястото, на което се пази и поставя Чудотворната икона- символ на надеждата.
В наоса на храма, от двете страни на централната врата, са гробовете на последния екзарх – Стефан, и първия патриарх на третата ни самостоятелна църква – Кирил.

Църквата “Свети Архангели”

Тя е долепена до главната църква, сякаш свързани изцяло с нея. Всъщност църквата “Свети Архангели” е най-старата. Изградена е на два етажа. Смята се, че е била използвана като зимна църква. В нея е запазен стенопис от 1834 година на майстор Моско Одричанин.

Дългите арки са със стенописи от 1841 година, дело на Захари Зограф. Ако се загледате в изображенията по стените, може да различите различни притчи от Новия завет като: Бедната вдовица, Бедния и богатия Лазар, Жениха и невестите и някои други. От западната страна до входа на главната църква са разкрити и два гроба, като за единият се смята, че е на Патриарх Евтимий, въпреки че и до ден-днешен се водят спорове по този въпрос.

Църква “Свети Никола”

Тя, за разлика от останалите две, се намира в южния двор и е по-отдалечена от тях. Построена е през 1936 година. Тя е еднокорабна и кръстокуболна и наподобява съборната манастирска черква „Света Богородица”. Ако се загледате в нея, тя не носи облика на типичната възрожденска архитектура, характерна за този период.

Всички стенописи са дело на Захари Зограф и носят отличителния му почерк. В притвора на храма няма как да не забележите и изображението на Страшния съд. В храма са нарисувани рай и ад, грешници и праведници и редом с тях някои от съвременниците на Зограф, които сякаш осъжда на страшни мъки.

Църква “Вси светии”

Тя също се намира в южния двор на манастирския комплекс и са частично запазените стенописи са от началото на ХIX век. Днес стенописите са свалени и чакат да бъдат реставрирани.

Църква костница

Тя е най-старата постройка от манастирския комплекс. Смята се, че е строена и запазена до наши дни в автентичен вид, от Григорий Бакуриани, за да бъдат положени там костите му. Църквата е на два етажа. На първият от тях са 14 гроба, в които са поставени костите на бивши монаси, а на втория- църквата опело. През 2011 година единствено са обновени и оправени таванът и покривът.

Трапезарията

Това е също интересен обект, който може да видите в двора на манастирския комплекс. Те включват кухня и трапезария за хранене. Трапезарията се е отделяла от кухнята от складово помещение- сюгесница. Залата й е правоъгълна, с дължина 17м и ширина 6,2м, покрита с полуцилиндричен таван. На западната стена е трапезата, направена от големи мраморни плочи. На централно място в средата е бил игумена, а там имало и надпис, че е построена през 1601г. от майстор Никола, по времето на игумена Матей, с даренията на бившия пловдивски митрополит Дамаскин.

Цялата трапезария е в стенописи от неизвестен майстор, които в по-голямата си част са запазени и до днес като е представена сякаш миниатюра на цялата православна Вселена, включително образите на някои от 12-те философи като Диоген, Сократ, Платон, Аристотел и други.

На отсрещната източна стена е изобразен Страшния съд.

Музей в Бачковския манастир

Той се намира в южната част на двора. Могат да се видят сбирки от покрити с миниатюри дърворезби, кръстове, наборите за причастие, „Венецианската” дарохранителница, майсторски живописваните и богато обковани икони и сбирката от народни накити.

Панорамен стенопис

Той се намира от външната стена на помещението за трапезария и е най-големият външен стенопис направен в България през ХІХ век. Направен е от майстор Алекси Атанасов и изцяло отговаря на възрожденския стил.

Всъщност стенописа представя направата на манастира, шествието, части от Асеновата крепост, близки параклиси, Клувията и някои от образите на основателите. Могат да се видят изображения на видни пловдивски фамилии, които са били поддръжници на манастира като семейства Чолакови и Чалъкови, а и някои светци като свети Георги и свети Димитър.

Манастирска изба

Разположена е в източната част на средния манастирски корпус. Построена е през 1622 година и понастоящем е още действаща. В нея се съхраняват храни, оставя се виното да престои, както и манастирската. ракия – Джинджифирка.

Манастирска библиотека

Тя е изградена като неизменна част от манастирския комплекс като Григорий Бакуриани се е погрижил да има богато изобилие от богослужебна литература. Всички книги са били обковани със сребро, позлата и скъпоценни камъни подвързии.

За съжаление по-късно голяма част от това богатство е загубено, а някои от книгите изнесени и сега се намират в Атинската библиотека. Днес има около 5000 тома, сред които издания на църковно-славянски от ХІХ век, за нуждите на богуслужението, донесени от Русия, богословска литература, а също и много художествена литература, главно от български автори.

Параклиси

Към Бачковския манастир се причисляват и още около 13 параклиси около него и по протежение пътя Асеновград- Бачково.

  • „Св.свТеодор Тирон и Теодор Стратилат”, който се намира до Бачковския манастир и стопанската му постройка. Той е възстановен през 1862 година със средствата на иеродякон Константин и с иеромонах Григорий, които заплащат и иконите на иконостаса.
  • „Свети Апостоли”, намиращ се в стопанството на манастира. Възстановен през 1974г. по времето на игумена Иларион, по-късно Доростолски митрополит.
  • “Свети Георги” се намира в дясно от Клувията. Той е възстановен през 1965 година от Златка Коларова, Елена Георгиева и семейство Петър и Екатерина Ножарови. Вътре има запазен частичен стенопис, дело на Захари Зограф.
  • “Свети Георги Победоносец” се намира в село Бачково и е построен ли възтановен от тогавашния игумен йеромонах Кирил.
  • “Свети Анастасий”- летни е построен през 1863 година, на 300 метра от Асеновата крепост.
  • “Свети Йоан Предтеча” се намира в долната част на манастирската градина, край пътя за Смолян. Смята се, че е възобновен от баба Елена, която по-късно става монахиня Евдокия и Стефан Попови през 70-те години на ХХ век
  • “Свети Свети Безсребреници Козма и Дамян е разположен в местност Луковица и е възобновен през ХІХ век, като от кого, няма точна информация, която да достигне до нас.
  • “Свети Никола” летни се смята, че се намира там, където е била постницата “Свети Никола”. Именно там се обучавали бъдещите йеромонаси. Постройката е нова и възобновена през 90-години на ХХ век.
  • “Свети Илия” се намира по пътя за Асеновата крепост, като има отбивка нагоре по скалите и изградена пътекачка до точното място. Построен е през 1899 година.
  • „Рождество на света Богородица – Фаниромени”-явяваща се. Намира се над Асеновград, над Метоха, вероятно датира от ХІХ век.
  • “Свети великомъченик Димитър” се намира на една скала над Асеновград. Точно данни за построяването и възобновяването му няма.
  • „Свети Ян – Рождество на свети Иоан Предтеча” се извисява на една самотна скала над Асеновград и се смята, че е пазител на града. Построена през ХІІІ-ХІV век и носи характерната архитектура на епохата, еднокорабна постройка, с украсени със слепи арки фасади и редуване на тухли и камъни. Олтарната част е отделена със зидана аркада.
  • „Свети Димитър Мироточец” се намира в непосредствена близост над пътя за село Бачково, на 50м преди изхода от Асеновград.

Станимашки метох

Смята се, че той също е бил част от Бачковския комплекс, макар и да не е разположен в него, а на изхода на град Асеновград. Той е приютявал поклоници и вярващи, давал е храна и подслон. Днес не е действащ. Запазена е метошката църква „Св.Георги”, във вида си от ХVІІ век, част от южната стена и олтара, както и чудотворната икона на “Света Екатерина”.

Забележителности около Бачковски манастир Св. Богородица

След като сте разгледали вече Бачковския манастир, препоръчваме да разгледате още:

Бачковския водопад

На около 700 метра от Бачковският манастир се намира и един от водопадите, които носи и името му: Бачковски. Той е доста чудат, защото водата пада и се плиска по камъните, по околните дървета, а навсякъде е покрито със зелен мъх. Красива гледка, която действа успокояващо и показва за пореден път могъществото на природата, когато твори.

Зелената пътека

Това е тази чудна и китна пътека, която започва от портите на Бачковкия манастир и ви повежда през красиви места. Минавате покрай чешми, беседка за отдих, Бачковския водопад и така до известната местност Клувията. Едновременно е приятно място за разходка особено по време на летни жеги.

Местност Клувията и пещера Клувията

И така Зелената пътека ви е отвела до една местност, която е имала огромна роля за историята и съхранението й до днес. Именно там по време на османското нашествие, Чудотворната икона е била скрита в пещера Клувията. Така в скалната ниша тя не е била открита от нашествениците и днес можем да се преклоним пред нея и помолим.

Античен римски път Асеновград-Бачково

Това е античен път, който е свързвал Асеновата крепост и село Бачково. Продължителността му е 9 км и минава през спиращи дъха гледки, величествени дървета, вековни гори, стръмни участъци, малки параклиси, пресича река Чепеларска и така достига до крайната си точка. Едно истинско преживяване, което си заслужава да си подарите.

Водопад Сливодолското падало

На 4,5 км от Бачковския манастир се намира и най-високия водопад в Родопите, а именно Сливодолското падало. Чудна екопътека ви отвежда до него, като се редуват стръмни и по-полегати участъци, докато пред вас се открие водопада с пад на водата 50 метра, а скрит срамежливо до него и по-малкият му брат. Красива гледка, леко спусаща се вода и огряни от слънцето с пръски вода листа на дърветата.

Резерват Червената стена

Той е най-големият биосферен резерват в Родопите с площ 3029 хектара. До него е Бачковския манастир, античния път и запазената и до днес и защитена природа. Само тук се намира единственото находище в страната на най-красивата българска орхидея - венерино пантофче. Характерни представители са и родопското лале, силивряка, родопска горска лайка, персийската морина, пистацията, черния бор и други.

Асенова крепост

На 10 км от Бачковския манастир, на една скала, високо и непристъпно се намира и Асеновата крепост. Тя е символ на борбата, на силата и непреклонността. Днес може да се видят части от нея, както и напълно запазената църква “Света Богородица Петричка”, както и каменния надпис на цар Иван Асен. Можете да седнете, починете, закупите магнит за спомен и да продължите към следващото място, което да ви омае.

Почивка в близост до Бачковски манастир Св. Богородица

Нека видим и къде в близост до Бачковския манастир можем да отседнем

  • Комплекс Магията на Родопите се намира в село Бачково, на около 600 метра от Бачковския манастир. Стаите са светли, просторни, има собствен санитарен възел, открит сезонен басейн и градина. Приятно и спокойно място, далеч от шума.
  • Семеен хотел Джамура се намира на 1 км от Бачковския манастир. Той е, както и ресторанта, в който препоръчваме да хапнете, покрай реката, за да чувате шумоленето й, заобиколено от дървета, за да пазят сянка и просторни стаи. Всяка от тях със собствен санитарен възел, тераса, а към хотела просторна градина.
  • Семейна къща Амброзия спа и релакс представлява просторна вила 6 стаи. Към нея има помещение за готвене, достъп до бар и велосипеди за приятна планинска разходка. Едновременно с това градината гарантира спокойствие и почивка, а за най-малките е изградена и детска площадка. Намира се на около 1,6 км от Бачковския манастир
  • Къща за гости Перла се намира на 1,6 км също от Бачковския манастир и е мястото, което ще ви накара да гледате с широко отворени очи и дишате безкрайно чист въздух. Къщата е сгушена и заобиколена от вековни дървета, далеч е от централния път за Пампорово и Смолян, а за удобство на гостите има прекрасна терасата с изглед към Родопите и възможност да опитате някои от най- специфичните за района гозби.

Често задавани въпроси за Бачковски манастир Св. Богородица

🗨️Къде може да оставим колата си, когато посещаваме Бачковския манастир?

За това е помислено, като има изградени 3 паркинга, на които да оставите автомобилите си. Единият от тях се намира в подножието, преди самата обител. До него се стига като излезнете от село Бачково и след 50 метра направите ляв завой. В близост е и ресторант “Водопада”.
Другият вариант за паркиране е след като подминете ресторант “Водопада” и търговската улица, точно преди да продължите по паважа, нагоре към крепостта, да направите ляв завой и да спрете на този паркинг.
Третият вариант е да паркирате горе до самия вход на Бачковския манастир. Там има за посетителите отново изграден широк паркинг, което създава удобство и сигурност.
Таксата е 2 лв на час на автомобил.

🗨️Може ли да се правят венчавки и кръщенета в манастира?

Бачковският манастир е едно от най-предпочитаните места, стане ли въпрос за такъв важен етап от живота било то на едно младо семейство, или пък на малко или по-пораснало дете. Той е отворен да постави началото, и то с Божията благословия. Въпреки това, ако решите, че е това е вашето място, отидете и попитайте какво е нужно, за да сте предварително подготвени и да се избегнат неудобни и неприятни изненади.

🗨️Допуска ли се настаняване в Бачковския манастир?

Да, можете да останете и нощувате там, като стаите са с повече легла и без санитарен възел, но чисти и спретнати. А ако сте двойка, то за да спите там, задължително трябва да имате сключен граждански брак и да представите свидетелство за това.

🗨️Къде в района на Бачковския манастир можем да хапнем?

Едни от най-предпочитаните в района места, а и вкусотийки, са именно в ресторант “Джамура”. Той се намира от другата страна на реката, така че имате около 500 метра, които да изминете. Но си заслужава. През лятото усещате прохладата от река Чая, надвисналите вековни чинари в съчетание със студена бира и скара по оригинална рецепта на семейството, предавана от поколение на поколение.

Финални думи и препоръки за Бачковски манастир Св. Богородица

Със святостта, чистотата и силата си, това място, преобразява всеки един негов посетител. Сякаш сме се отърсили от земните грехове и вярваме в доброто, в бялата лястовица и тя е все така близо. Понякога, колкото и илюзорна, ние хората имаме нужда точно от това: Надежда за по-добро днес и по-светло утре…