Екопътека По стъпките на Дельо хайдутин

Народ, който не познава миналото си, няма бъдеще. Ние сме това, което сме днес, горди българи, заради нашите деди. Затова историята се учи, разказва и предава от поколение на поколение с трепет в гласа и уважение. Днес ще припомним един смел хайдутин и ще тръгнем по стъпките му, за да се почувстваме отново горди, отново смели и да ценим оставеното от предците ни. За да имаме бъдеще ние и нашите деца, нали? Поемаме към град Златоград по стъпките на Дельо Хайдутин.

Местоположение на екопътеката на Дельо Хайдутин

Екопътека По стъпките на Дельо хайдутин се намира в югозападната част на Източните Родопи. Пътеката е разположена в близост до град Златоград. Това е най-южният град у нас, при над 500 метра надморска височина. Точно там е сгушена и екопътеката, която за няколко часа ви превръща във войводи. Недалеч от тази част на Родопите е и границата ни със съседна Гърция. 

Отстояния между градовете и началната точка на пътеката

Нека видим разстоянието от най-големите ни градове до началната точка на екопътеката, както и колко време ще ни е нужно, за да пристигнем, ако се движим с автомобил:

Описание на туристическия маршрут Eкопътека По стъпките на Дельо хайдутин

Начална точка на тръгване по екопътеката

Вероятно нямате търпение, така че да не губим време. Първата ни спирка е град Златоград. Той е град на традициите, съхранил миналото и притворяващ го днес за нас . Затова не пропускайте да му се насладите. Златоград е бил наричан Беловидово заради белите си къщи, а днес е златния град, сгушен до границата ни с Гърция.

Началната точка на екопътеката е  Местност Военната градина. Оттам насетне се следва маркировката и се следват стъпките на Дельо хайдутин. Така напускате град Златоград и продължавате към извор Буньов вриз. Малък извор, където да се насладите на тишината, спокойствието и красотата. Той бележи началото на екопътеката, защото оттук започва истинското приключение.

Продължавате 200 метра по асфалтирания път и така, докато видите на едно дърво табела за екопътеката. Следва преход по горска пътека из гъстите и девствени гори, точно по стъпките на смелия Дельо Хайдутин. Надморската височина леко се увеличава и денивилацията също.

Денивилацията се увеличава

Горите са трудно достъпни и се смята, че оттук само диви животни и птици минават. Затова в тях възможност за бягство и убежище е срещал Дельо хайдутин. И сред неизвестното и мистичното, се появява пред вас кладенец. Той е изграден по време на Османското владичество. Водата е леденостудена и кристално чиста. Там се смята, че той е сядал там с четата си, за да събират сили след тежка битка.

Тук може да хапнете, да починете и да направите снимки за спомен.

Трета и последна част от прехода

Предстои последната част от изкачването, където вече надморската височина е над 650 метра. Като следвате маркираната екопътека стигате и до крайната точка, а именно местността Свети Илия. Тук са поставени пейки и маси за отдих и наслада. А и за миг, за два да се почувствате като Дельо хайдутин.

По време на цялата екопътека, освен птичите песни, може да видите над 200 вида растения и животни. Също така има и букови дървета, които обаче може да видите в по-ниската част или около 300-350 метра надморска височина.

Според легендата Дельо Хайдутин продължавал нагоре към връх Костадин, така за него също често се организират походи с възможност да разгледате и параклиса “Свети Свети Константин и Елена”.

Екопътеката е интересна и с това, че надморската височина непрекъснато варира от 200 до 650 метра. Това я прави със средна трудност.

Кой е Дельо хайдутин?

Ние се движим по стъпките му, но кой всъщност е той. Според легендите и преданията, той е бил хайдутин от Родопите. Произхождал от много бедно семейство, което се занимавало с абаджийство, гайтанджийство и боядийство. Той бил упорит младеж и бързо научил занаята. Затова започнал да обикаля от село на село и от град на град. Искал да работи, за да помага на семейството си. Според преданията, въпреки трудолюбието си, бедността била толкова голяма, че дори не успял да завърши килийно училище.

Той е бил описван като смел, млад юнак, който бил лек като птица и с голямо сърце. Хвърлял се да помага на бедни и онеправдани, бранел народа и бил непобедим. Но накрая бил убит чрез измама. Била взета негова сребърна монета и от нея бил отлят куршум.

Този куршум го настигнал и убил, а Дельо паднал на един камък. Точно този камък бил занесен в църквата "Света Богородица" и вярващите се молили, благодарели и изказвали признателността си. За Дельо войвода е писано много, казано много, но той е един от многото знайни или незнайни хайдити, които са се борили срещу неправдата и днес ние почитаме. Това е България.

Забележителности по пътя и в близост до екопътеката

След насладата да се почувстваме като Дельо Хайдутин, то нека видим и какво друго може в района да разгледаме

Етнографски ареален комплекс Златоград

Това е мястото, което е емблема на Златоград и ще ви пренесе назад във времето на Възраждането. Има хотелска част и кафене, в което се приготвя типичното въртяно златоградско кафе. Има екскурозовод- дама, облечена в характерна за района на носия. В комплекса има и 8 музея и работилници, които препоръчваме да посетите, за да се докоснете до отминалите традиции и начин на живот.

Музей на Дельо Войвода

Той е част от Етнографския комплекс и е първата ни спирка от разходката през времето на Възраждането. Неговото предназначение е да се запознаете с Дельо войвода и да научите повече за смелостта, героизма и делото му. Разказва се за любимата му, но и първопричината да стане хайдутин и така до трагичната му гибел.

Терзийска работилница

Тук може да видите стари шевни машини, ютии, ножици, както и фотоси. Те представят това изкуство. Изработват се, както стари костюми, така и такива, подходящи за сценични изяви. Правят се и сувенири.

Тъкачна работилница

Може да видите как работят майсторите-тъкачи, но и самите вие да пробвате занаята им. Златоград в миналото е бил център на тъкачния занаят, особено популярни за създаването на аби и шаяци. Майсторката в Тъкачната работилница тъче на хоризонтален стан възглавници, пътечки от парцали, миндили, вълнени килимчета и други. Всяко едно от тях е различно и единствено по рода си.

Гайтанджийска работилница

Другата работилница, която показва един доста позабравен занаят- гайтанджийството. Може да видите машина за плетене на гайтани, запазени от ХІХ век. Тя работи, а звукът й отеква из целия двор на комплекса. Нововъведението е, че днес чарковете работят на електричество и оттам магията по създаване на гайтан започва. С целия процес по създаването може да се запознаете при посещението на работилницата.

Златарска работилница

Смята се, че в района на Златоград още през Средновековието се заражда златорството. Това продължава и през следващите етапи, когато започва работа Златоградската мина и добив от нея. Затова в работилницата може да видите образци от добиваните руди и кристали, както и други ювелирни изделия, които са били характерни през Средновековието.

Грънчарска работилница

Това е изкуството, което е било предавано от поколение на поколение от Средновековието до днес. Майстор Велин Хашъмов може да сътвори чудеса пред очите ви. Това може да са глинени съдове, сувенири или други предмети. А защо не и самите вие да почувствате как глината се огъва и добива форма в ръцете ви.

Сарашка работилница

Сарашкият занаят е стар и престар, той също като грънчарството е бил предаван от поколение на поколение с чест и гордост. В Сарашката работилница може да видите трите разновидности на занаята или обработването на кожа, а именно: седларство, хамутчийство и тапицерство. Всичко това с изключителен майсторлък и грижа към детайла.

Ножарска работилница

Още през Желязната епоха -10-8 в. Преди Христа е познато в района на Златоград, посочват археологическите източници. Следва период на спад и разцъфване през 18-19 век, когато се развива и абаджийството, овчарството и другите занаяти. Тук може да видите, както историята и развитието на ножа, така и различни и далечни от нас видове ножове и ятагани. Най-голям интерес и гордост е козия рог, който се изработва в нея.

Вунцова воденица

Това е водно съоръжение, което се намира в двора. Състои се от три части: валявица-дъща, тепавица и воденица-караджейка. Те заедно, обединени правят Вунцовата воденица. Всяка една от частите обаче служи за различно нещо. Валявицата е за пране на килими, пътеки и други. Доста ефикасен и икономичен вариан. Тепавицата служи за направата на шаяк и аба основно, а впечатляващите са игривите огромни чукове. Докато воденицата- караджейка мели. Така от царевичното брашно в Златоград се приготвят техните специфични местни ястия.

Взаимно училище

Училището е основано през 1852 година, а днес може да видите и надписа му, издълбан върху дърво. Там може да видите как е изглеждало училището в миналото и да рисувате с пръчка върху пясък. Още с първите стъпки ще видите класната стая, учителското сметало и ще се пренесете назад във времето. Може да видите и учителски бележници и оценки, запазени и съхранени, за да стигнат до нас днес.

Музей на съобщенията

Това е другата забележителност в града, която се помещава в една стара къща. Основан е през 1987 година. В музея може да видите снимки, документи, марки, както и стари телефони. Интересното е, че изпълнява и функциите на обикновена пощенска станция.

Воденица-караджейка - Златоград

Тя се намира и е един от символите на Златоград. Воденицата от Възраждането и до днес е действаща. Там може да се насладите на това как се извършва процеса по обработка и получаване на брашното. Тук се приготвя едно от най-вкусните царевични брашна, от които да приготвите апетитен хляб или закуски в района.

Паметник на Дельо Хайдутин

Той е издигнат през 1984 година в Златоград. Паметникът изобразява от гранит Дельо Хайдутин и неговата любима Гюлсюме, която е прегърнал с лявата си ръка. Тук се намира паметникът, защото това е мястото, на което е бил смъртно прострелян. Като според легендата него куршум не го ловял, затова башибозуците правят специален от сребро.

Църква Свети Георги

Тя се намира в Златоград и е построена през 1871 година. Смята се, че е по идея и средства на местни занаятчии и търговци, като символ на вялата и надеждата. В изграждането й участват и хора от Златоград. Днес се смята, че църквата бди над града.

Църква Успение Богородично

Издигната е през 1834 година и се смята, че най-ранно построената в Централните Родопи. Някои от иконите са на Захари Зограф. Може да се видят и иконите на Света Богородица, но със забит в сърцето нож. Това е олицетворение на майчината скръб по загубата на сина й, а именно Исус Христос. В сградата на църквата е запазено килийното училище на Ангел Кирянов.

Водоеми в близост до маршрута

Златоград е един от най-красивите градове у нас, който е запазил и съхранил традициите на миналото. Но идилията тук се допълва и от намиращите се в близост водни басейни.

язовир Златоград

Намира се на разстояние от 4,1 км от Златоград. Построен е, за да обслужва нуждите на действащото в миналото минно предприятие. Днес се използва основно за риболов. Стената му е 146 метра и 52 метра висока.

Аламовска река

Тя е позната още под името Върбица и е най-дългия и пълноводен приток на река Арда. Самата е граница между Западните и Източните Родопи. Отводнява големи части от рида Жълти дял в Западните Родопи и Гюмюрджински снежник и Стръмни рид в Източните Родопи.

Голяма и Малка река

Те са малки реки, които протичат през община Златоград. През лятото са почти пресъхнали, през зимата- замръзнали. Двете реки заедно се вливат в по-голямата, а именно река Върбица.

Нощувки и настаняване около пътеката

Районът около град Златоград предлага различни забавления и възможности за разходка. Ето и къде може да отседнем

Хотели и къщи

• Аква Спа хотел Златоград е харесвано място за настаняване от гостите на Златоград. Намира се на 700 метра от централния площад. Стаите са модерно обзаведени със собствен санитарен възел и телевизор с кабелна телевизия. Гостите могат да тренират във фитнес, да релаксират в спа центъра, а за децата има изграден и детски клуб. Защото по-важно от детската усмивка, предизвикана от чиста емоция, едва ли има. Хотелът има ресторант с разнообразна кухня, а закуската, която се сервира е на шведска маса.
• хотел Златоград се намира в Стария град на Златоград, където можете да се докоснете от възрожденския стил и творения на архитектите, творили през отминалите периоди. Стаите са отново в битова обстановка, със собствен санитарен възел, телевизор, а някои и с балкон. Гръцката граница е на не повече от 5 км. Има ресторант, който предлага местна и чуждестранна кухня. Разполага и с винарска изба, така че да намерите идеалния завършек към хубавата храна с чаша ароматно вино.
• Хотел Еди е другото предпочитано място за настаняване в хотел Златоград. Предлага светли и просторни стаи със собствен санитарен възел и телевизор с кабелна телевизия. Гостите могат да ползват сезонен открит басейн и съоръжения за барбекю. Може да хапнете в ресторанта и да опитате местни автентични ястия, а най-близкият хранителен магазин е на около 10 минути.
• Къща за гости Йосифова се намира в близост до хотел Златоград. Това, което забелязвате първо е фасадата. Тя е типично възрожденска и пример за архитектурата на Златоград през този период. Разполага с леглова база с 45 места, разпределени в двойни, тройни стаи и апартамент. Всяка стая е със собствен санитарен възел и телевизор с кабелна телевизия.
• Спа Комплекс Александър се намира далеч от шума на града, сред тишината и спокойствието на природата. Той е част от Етнографския областен комплекс. Предлага на гостите си открит и закрит басейн за релакс, сауна, парна баня и отпускащ масаж. Стаите са обзаведени с мебели от дърво и разполагат с телевизор с кабелна телевизия, както и самостоятелна баня.

Често задавани въпроси за пътеката

🗨️ Подходяща ли е екопътеката за разходка за семейства с малки деца?

Пътеката е със средна трудност. Има равнини участъци, но и стръмни, особено около местността Свети Илия. Затова не е препоръчително за деца под 7 години.

🗨️ Колата се развали, има ли пътна помощ, на която да се обадим?

Да, намира се в Златоград на улица Шипка. Има пътна помощ и автосервиз. Там сте в сигурни ръце.В града има още няколко автомивки, сервизи и пътна помощ.

🗨️ Има ли аптека, ако ни се наложи да купим нещо?

Да, в града има няколко аптеки, включително в близост до кръговото.

🗨️ Къде може да хапнем?

Препоръчваме да посетите ресторант Александър в сградата на Етнографския комплекс, или пък механа Беловидово. Те пресъздават типичната възрожденска атмосфера и може да опитате някои от златограските специалитети.

Заключение

Заредени с положителни емоции и с гордост, така приключва нашата разходка. Дельо Хайдутин е бил смел, непоколебим и е защитавал местното население. Затова ден по неговите стъпки ни прави истински приключенци. Едновременно с това за пореден път ни разказва историята на Родопите, както и поводите да се връщаме към миналото и към корените ни и да се радваме, че днес може да се докоснем до магията на българщината.