Пещера Типицето

Ако обичате да бъдете откриватели, днес ще ви превърнем в герои на една непозната приказка. Пътешествието е към историята и корените, сред природата на Родопите и тишината на гората. Без да губим време, за да направим първите стъпки, отправяме се към пещера Типицето.

Местоположение на пещера Типицето

Пещерата Типицето или позната като Типеца се намира в Западните Родопи, над селата Могилица и Бориково. Те са на 5 км от нея, а непосредствено преди пещерата е махала Потока. 

Махалата е недалеч от гръцката граница. Самата тя е обвита с тишина, защото къщите са не повече от 20. Районът в тази част на Родопите е доста обезлюден. Самата махала е на 1230 метра надморска височина. Потънала в забрава, напоследък настъпва оживление, тъй като в района минават маршрута за Бориковска пещера, пещера Типицето и Светилището.

Как се стига до пещера Типицето

До тази непозната перла на Западните Родопи, независимо от началната точка на тръгване, винаги пътищата водят към Асеновград. Всъщност това е началната точка на тръгване. Оттам по завоите и двулентовия път към Бачково и светата обител Бачковският манастир, след това към китното родопско село Хвойна и към красивия град Смолян.

Карайте внимателно, пътят е доста натоварен и е двулентов. На места има поставени обозначителни табели за опасност от падане на камъни. След като помнитете Смолян, продължавате по табелите към село Смилян, село Кошница, Бориково и Могилица. Накрая е махала Потока.

Достъп до пещера Типицето

За достъп и посещение на пещерата е добре да се направи предварителна уговорка за датата и часа на посещение.

Описание на маршрута до пещерата 

За да стигнете до пещерата, имате няколко варианта. Кой да изберете, решението е ваше

Пеша

Това е вариант, при който стигате до село Бориково и крайния квартал или махала Потока. Оттам има указателна табела и следва черен планински път. Той е около 6 км. 
Екопътеката е приятна за разходка и не е трудно проходима, затова и малчуганите могат да се насладят на хубавото време и чистия въздух. Разстоянието се изминава за около 1 час или повече при нормален ход.

С джип

Това е другият вариант, който може да изберете, ако искате бързо да се придвижите до пещерата. Тогава може да наемете високопроходим автомобил. Началната точка на тръгване е село Могилица, там може да заявите. Нашата препоръка е да се обадите предварително и да уточните дата на пристигане и колко човека желаете да немете джип.

Работно време

Пещерата е отворена всеки ден. Но отново, за всеки случай, предварително проучете какви ще са часовете за посещения за конкретно избраната от вас дата.

Входни такси

Входните такси за посещение на пещерата са 8 лева за възрастни и 4 лева за учащи и деца.

Описание на пещерата и прехода в нея

Пещера Типицето е една от най-новите пещери или поне ново открина и облагородена. Входът й е от западната страна и е под формата на кръг. Самата пещера се намира в основата на един от скалните венци в района.

Като характеристика, пещерата е развита в мрамори и е с една галерия. Дълга е 73 метра, а денивилацията е малка- около 0,500 метра.  Подът на пещерата, веднага ще забележите, е от мраморен чакъл, но ръбест, като по самото дъно ясно се отличават скалните блокове.

Пещерата е облагородена и посреща туристите, за да им покаже един непознат свят. Не е трудно да се разходите и разгледате, като си отделете около 50 минути. Вътре няма пещерни образувания, за разлика от много други пещери в района. Но пък тук историята оживява.

Миналото оживява

 В пещерата са открити множество находки, които я отличават от останалите пещери в близост. Тук няма или поне е доста бедна на пещерни образувания, за разлика например от недалечната Ягодинска пещера. Но пък може да се видят рисунки, оставени вероятно от първобитните хора.

При направени археологически проучвания са открити кучешки и други зъби на пещерна мечка, подбедрена и бедрена кост, долни челюсти и фрагменти от тях, включително костен материал.

История за пещера Типицето

Не по-малко интересна е и самата история на пещерата. Дълги години тя тъне в забрава, скрила своите съкровища и връзката с праисторическия свят, но това се променя през 1978 година. Тогава започва нейното проучване и картографиране от спелеоклуб Студенец, град Чепеларе. Начело е Георги Райчев. Така подземния свят е открит. 

Но остава дълъг период на опознаване. Така през 1986 година са направени редица палеонтологични сондажни проучвания от Йовка Райчева. Тогава именно са открити кости от пещерна мечка – кучешки зъб, моларни и премоларни зъби, долни челюсти и фрагменти от долни челюсти, бедрени и подбедрени кости и костен материал. 

Следва години на тишина и проучванията спират, докато не бъдат отново подновени с пълна сила през 2007 година. Тогава Типицето е картографирана от пещерен клуб „Дервент” – гр. Велико Търново и ТД „Мурсалица”. А същата година екип от палеонтолози и двама археолози от РИМ – Смолян проучват и самото предверие на пещерата.

Така през 2019 година тя еоблагородена и вече готова да посрещне първите туристи.

Забележителности в близост до пещера Типицето

Нека да видим и какво може да разгледаме в близост до непозната и мистична пещера Типицето:

Бориковска пещера

Пещерата се намира само на 2,5 км от Типицето, до село Бориково. Тя, подобно на Типицето, дълги години е била непозната и непроучвана. В нея е установено, че е живеел един екземпляр пещерен скакалец, както и два вида прилепи – остроух нощник и голям нощник, както и редица насекоми. Любопитното са множеството гости на пещерна мечка и други животни, както и намерените фрагменти от керамика. Точно пък срещу входа се извършват проучвания за заложби от злато.

Село Могилица

Селото е от онези места, различни и неповторими, заради духа на Родопите, които носи. Но и не само. Това, което прави селото примамливо още с влизането е  четириметрова дървена лъжица и 56-литрова бъклица. Те са участвали в рекордите на Гинес и са единствени по рода си.

Тук препоръчваме да се отбиете до магазинчето, в което се предлагат изделия и сувенири на различни майстори-занаятчии в района. Там ще ви информират за забележителностите в близост, можете да наемете джип до някои от забележителностите като пещера Типицето, Панорамна площадка Орлово око, както и водач за маршрути до пещерите Надарска и Типицето, изворите на Арда, връх Ком и други.

Агушевите конаци

Това е забележително място, което няма как да не ви привлече веднага вниманието. Конаците всъщност представляват две жилищни постройки и стопански такива.Има 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Дворовете са три, но високите зидове ги отделят един от други. В стаите, които са били на господарите, прозорците да били много, било е светло, имало е камина. Интересен е и канъл, чрез който можело да се слушат разговорите, водени на горния етаж. Впечатляващо строителство и връх на архитектурата. Затова са сравнявани с феодален замък, който няма аналог на Балканския полуостров. Разстоянието до пещера Типицето е около 6 км.

Хаджийските къщи

След Агушеви конаци, препоръчваме да продължите 3 км още, въпреки разбития път, към село Буково. Там има още един архитектурен ансамбъл, който ще ви пренесе към отминалото време. Това е Конака или Хаджийските къщи. Те има днес смесено предназначение. Част от стаите местен патриот е превърнал в етнографска сбирка. Може да се видят предмети от труда, бита и ежедневието като тъкачен стан, носии, детска люлка и други. Втората част от къщите е отворена на празника на селото за нощувки на гостите и се раздава храна, а третата се ползва и до ден-днешен от Хаджийския род.

Село Арда

В района има още едно китно родопско село, което се е сгушило в долинана в горното течение на река Арда. Смята се, че точно тук в миналото са живеели знатните хора, които идвали от Беломорието. От тук са минавали два основни пътя – към Беломорието и към Чечките села. До 1942 година имало действаща митница. Днес жителите му са 600, но пък има какво да предложи. Една от атракциите това е въженият парк “Градината на Тарзан”, както и може да видите Паметника на загиналите за свободата на България в периода 1923-1944 година. А когато огладнеете, препоръчваме да опитате местните специалитети или пък прясно уловената риба в ресторанта към Комплекс Арда.

Пещера Ухловица

Тази пещера е неслучайно сравнявана с дворец. Точно в такъв ще се озовете, но не забравяйте връхните дрехи. Тя е на 1040 метра надморска височина и температурата в нея през цялата година е 10° – 11° С. Ухловица е на няколко етажа. Най-отгоре е Залата на пропастите, а гърлата им се спускат надолу към другите етажи, а вие се движите по метална стълба. А долу красотата трудно може да се опише. Там ще видите 7 красиви езера, които се пълнят с вода през пролетта и Каменен водопад в бяло. Пещера Ухловица се намира на 10,3 км от пещера Типицето.

Пещера Голубовица

И от подземния дворец и красотата, така неусетно и към водната стихия. Това е пещера Голубовица, която е на 10,8 км от пещера Типицето.  Тя обаче ще ви изненада, защото приключението е различно. Първо е тясно, мокро и газите във вода. Да, имате и специално облекло и изведнъж се стига до полусифона. Но ако мислите, че това е краят, не е. Следва пътуването с лодка във водата. Навсякъде има красиви пещерни образувания, но 400 метра стигат, защото следва сифона и краят на пътешествието.

Крепост Калето

Крепостта се намира до село Кошница, на разстояние от 13 км от пещера Типицето. До нея е изградена екопътека, а самата крепост се издига на връх с височина 1006 метра. Крепостта е известна като Юстиниановата крепост. Но не само. Заради своето местоположение се смята, че заедно със Смолянската крепост и Момчиловата крепост, са изпълнявали важни стратегически функции, включително пазили пътя от Родопите към Беломорието. От върха се откриват красиви гледки, а под крепостта има проходна пещера. Чудесно място за разходка и допир до природата.

Панорамна площадка Върхът

Площадката се намира на 6,2 км разстояние от пещера Типицето. Височината е 1351 метра и 350 метра денивилация. Неслучайно и местните я наричат „покрива на Родопите”. Конструкцията е метална, като е поставено стъкло и така виждате освен необятните Родопи пред вас, така и ако имате смелостта на погледнете към краката си. Под вас е пропастта. Красиви гледки и наслада за очите, като се виждат Ардин връх, връх Момчил, кулата Снежанка, селата Арда, Бориково, Могилица и връх Ком.

Почивка в близост до пещера Типицето

Няколко места, на които да доверите почивката и комфорта си по време на екскурзията до пещера Типицето и забележителностите в околността:

• Семеен хотел Бащината къща се намира в село Могилица. Капацитетът е 42 места, разпределени 16 двойни стаи, 2 студия и 1 мезонет. Всяка от тях е със собствен санитарен възел, телевизор с кабелна и сешоар. Включително гостите имат достъп до просторна механа, барбекю, черевме и слънчева тераса.
• Къща за гости Каишеви също се намира в село Могилица. Предлага на гостите уют и успокояваща почивка сред природата. Къщата разполага с четири стаи, всяка от които е с отделен вход и отделен санитарен възел. Капацитетът е 12 възрастни плюс 2 деца. Механата е в родопски стил.
• Къща да гости Звездица също се намира в Могилица и открива красива гледка към Агушевите конаци. Легловата база е от 13 места. Домакините ще се погрижат да опитате родопските специалитети, както и да се разходите като се организират разходки до лечебните извори, разходки с коне и велосипеди. 
• Комплекс Арда се намира в село Арда и има 4 стаи с по 3 легла и 2 стаи с по 2 легла. Всяка стая има самостоятелен санитарен възел, а някои от тях са и с тереса. На разположение на гостите има механа с камина и лятна градина с водопад. Приятно място, което ще гарантира качествената и пълноценната ви почивка.

Финални думи и препоръки за пещера Типицето

Непозната и различна, потънала в забвение, пещерата оживява. Така металната решетка вече не е тъмна, сива и изгнила, а й се вдъхва нов живот, заедно с този на пещерата. А тя има какво да ни покаже. Това е миналото време, на праисторическите хора и още с първите рисунки, магията се случва. Пещера Типицето или Типеца пази историята и тихо ни я показва стъпка по стъпка. Добре е да познаваме историята си, за да сме горд с това, което имаме и да го пазим за поколенията след нас. Напред към непознатото, опознай историята.